Съдържание
И така, аз реших „да си взема куче“.
Нямам ясна представа как точно стигнах дотук, защото до този момент бях категорично cat person и вкъщи винаги се е мяткала по някоя мека твар за гушкане.
Кучетата ми изглеждаха твърде големи, претенциозни, аристократични и изискващи много време.
Обаче... някак си го реших.
От „искам голдън ретривър“ до „защо да не осиновя?“
Естествено, споделих с роднини и приятели. Здравомислещите веднага ме поставиха в реалността: къде ще го гледаш, какво ще прави това куче, докато те няма, кой ще го гледа, когато пътувате?
Съзнанието ми веднагически рисува прости и лесни изходи от всички трудни ситуации, само и само да стане това, което съм намислила.
С една дума, бях много решителна:
„Ще се оправим, бе!“
Съответно получих най-често срещания български съвет при труден избор: „Ти си знаеш“.
Започнах да се оглеждам и да чета за различните породи, но голдън ретривърът ми оставаше фаворит. Представях си се като от рекламните снимки на кучешка храна: зелена полянка, красивият голдън и аз, щастливо подхвърляйки му пръчка.
„Много ще е тъпо да си купиш куче, след като можеш да осиновиш!“
Това бяха думите на дъщеря ми.
Ей това изречение за няколко седмици ми „смени чипа“.
Вместо развъдници на породисти кучета започнах да разглеждам приюти и да се интересувам как живеят кучетата там.
Тогава разбрах колко голям е проблемът
Сблъсках се челно с картина, за която дотогава не си бях давала истинска сметка.
Колко мили и страхотни кучета живеят затворени и чакат своя човек. Животни, които често са се оказали там заради човешка безотговорност, изоставяне или просто липса на ангажираност.
Трудно е да гледаш това и после съвсем спокойно да продължиш да мислиш за кучето единствено като за порода, цвят и родословие.
Продължаваме да купуваме кучета, да не ги кастрираме и да създаваме нежелани поколения, част от които после се озовават на улицата. А след това се възмущаваме от бездомните кучета и очакваме „някой“ да реши проблема.
За мен тук е нужно преди всичко ново мислене. Бездомните кучета не се появяват от нищото.
Какво трябва да знаеш преди да осиновиш куче
Как намерих Маша
Разглеждах снимките на питомците на старозагорския приют във Facebook. Харесах няколко муцунки от албумите и се обадих на управителката.
Описах какво куче търся и тя с огромна отзивчивост ми изпрати снимки на няколко техни обитатели, които отговаряха на желанията ми, с кратко описание към тях.
Повечето съвпадаха с вече набелязаните ми любимци.
Запалих колата и потеглих към приюта.
Кучовците ме посрещнаха с дружен лай и интерес. Запознах се с няколко от тях и веднага харесах моята Маша.
В приюта тя беше Сара.
Историята на Маша
Маша е живяла на улицата, вероятно изхвърлена от предишен собственик. Била е прибрана за кастриране и след това отново пусната.
Няколко месеца по-късно е намерена простреляна, със сачми в челюстта.
Кой би сторил това на куче, по дяволите?
Настаняват я в клиника, оперират я и след това я оставят в приюта да се възстанови.
Ами „проговори ми“ това куче. Нещо от мен разпознах в нея. Не мога да обясня какво и как, но послушах интуицията си и я взех веднага.
Обикновено хората правят няколко срещи, разхождат различни животни и избират постепенно. И това е правилният начин.
На някои места дори е изискване, за да ви преценят като бъдещ стопанин.
Аз обаче постъпих спонтанно.
Когато осиновяваш, интуицията често върви ръка за ръка с отговорността. Едното не отменя другото.
Здравословното състояние не е подробност
Със сигурност трябва да поискаш максимално актуална информация за здравословното състояние на кучето: какви изследвания са направени, какви ваксини има и какво е известно за медицинската му история.
Някои приюти просто нямат ресурс да правят всички възможни изследвания. Затова е добре още в началото да заведеш кучето на ветеринар и заедно да прецените какво е необходимо.
Маша трепереше и беше развълнувана повече от мен. Качи се в колата и дишаше учестено през целия път. В един момент си мислех, че кучето ще припадне.
Веднага я заведох на лекар. При изследванията се оказа, че има паразити, за които в приюта не знаеха.
Последваха доста перипетии и търсене на правилния лекар, но се справихме и с това.
Вече е напълно излекувана.
Тук ми е важно да спомена Клиниката за дребни животни към Тракийския университет в Стара Загора, където отношението към нас беше страхотно и получихме много добра грижа от лекари и стажанти.
Така че наистина е важно да потърсите максимално информация за здравето и историята на кучето, за да знаете от какво има нужда.
Първите 30 дни с куче от приют
Адаптацията не става за ден
Отначало бях доста притеснена и почти не свалях очи от нея.
Много е възможно през първите седмици едно куче от приют да се опита да избяга, затова аз не ѝ се доверявах напълно навън.
Машка ме гледаше подозрително, държеше се дистанцирано и мина около месец, докато се успокои и разбра, че ще сме заедно.
Не беше много социална. Лаеше по колоездачи и бягащи хора.
Междувременно изгледах какви ли не видеа и уроци за възпитаване на кучета. Постепенно разбрах, че трябва да съм по-последователна, да не я разглезвам и да не превръщам всяка нейна реакция в център на живота си.
В повечето случаи кучето просто е доволно от твоята компания - независимо дали лежи до стола в домашния офис, вози се в колата или се мотае в двора.
То е доволно, защото е с теб.
Затова кучетата са толкова яка компания. Няма друг, който да те харесва такъв, какъвто си, повече от твоето куче. Дори майка ти. Особено майка ти. 🙂
Четири години по-късно
Вече минаха четири години и отношенията ни стават все по-доверени. Разпознаваме си желанията и сме големи приятелки.
Машето разгърна очарователната си личност и се оказа весело, общително същество, което обича да комуникира.
И според мен безпогрешно разпознава хората с кофти излъчване.
Направо не е за вярване.
Маша не е луксозна порода, но се оказа едно от най-лесните за отглеждане животни и ми носи страшно много радост и взаимност.
Любимият ми момент е, когато я повикам и я видя как лети към мен с ветреещи се уши.
Или когато ѝ дам истински кокал и я гледам как търси място в двора, за да го скрие. Ако ме види, че я наблюдавам, го премества на друго място, за да не ѝ го изям.
Или пък как се вълнува, когато види черния лабрадор Дарк.
Как разбирам това?
Ами прави няколко орбитални кръга около него, препускайки с бясна скорост. Вероятно това е нейният израз на романтично привличане.
Голяма скица е тази Маша!
Рутината се оказа едно от най-важните неща
През първите месеци е важно да се създаде ритъм.
Разходки, време за хранене, почивка и срещи с хора постепенно започват да се повтарят и кучето разбира, че на теб може да се разчита и че знае какво да очаква.
Ако го подлагаш на твърде много „разнообразия“, можеш просто да го объркаш и изтощиш.
Всичко идва постепенно.
Важни са и ясните граници - кое е разрешено и кое не.
Куче, прекарало време в приют, може да е стресирано от новата обстановка, да проявява страх, дистанция или силни реакции.
Но постепенно започва да разбира човека срещу себе си.
Особено добре разпознава любовта. С нея трудно можеш да сбъркаш.
Защо бих осиновила куче от приют отново
Кучето промени и моя ежедневен ритъм. Излизам повече, движа се повече, виждам изгреви и залези, които преди вероятно бих пропуснала, и разговарям с хора, с които иначе никога нямаше да се запозная.
Но най-вече получих нов приятел.
И не се наемам да изброя всички неподозирани щастливи моменти, които може да донесе общуването с едно куче.
Няма минута, в която да съм съжалила, че осинових куче от приют.
Направо е велико!