Съдържание
Декември не е месецът, в който градината иска много от нас. И точно затова го харесвам.
Използвам максимално слънчевите дни за онези малки неща, които през активния сезон все остават за „после“ - почистване, дребни ремонти, прибиране, подреждане и последни приготовления преди истинския студ.
Не е най-вълнуващата градинска работа, но има нещо приятно в момента, когато всичко постепенно се прибира и дворът влиза в зимния си ритъм.
Последното почистване преди зимата
Събирам отрязаните и нападали клони и листа и ги изнасям от градината.
Особено внимавам с растителни остатъци от болни растения. Не искам през пролетта заедно с новия сезон да събудя и част от старите проблеми.
Почиствам и подреждам празните саксии и съдове. Пластмасовите прибирам в склада, за да не стоят ненужно на слънце и студ и да стареят по-бързо.
Градинските инструменти също заслужават малко внимание. Почиствам лопатите, греблата, мотиките и ножиците от почва и растителни остатъци и ги прибирам сухи и готови за следващия сезон.
Това е един от онези моменти, когато бъдещото ми пролетно аз вероятно ще ми бъде благодарно.
Какво прибирам и какво оставям навън
Преди температурите да паднат трайно под нулата, приключвам със зазимяването.
Зокумите и по-чувствителните балконски растения премествам в закрито, но неотопляемо помещение.
Розите в саксии при мен зимуват добре навън и досега не се е налагало да ги увивам.
Изолирам и външните кранове и елементите на поливната система, които могат да пострадат при замръзване.
Компоста покривам, за да не се преовлажнява от зимните валежи.
И, разбира се, преточвам киселото зеле. Все пак декември не е само градинарство. 🙂
Птиците също остават в градината
През зимата оставям хранилки за птиците.
За катерицата съм сравнително спокойна. В двора имаме два ореха и лешници, така че предполагам, че е направила доста по-добра зимна подготовка от мен.
Харесва ми градината да не изглежда напълно изоставена през студените месеци.
Няма цветове и активен растеж, но животът си остава там - просто е по-тих.
Декември е месец за равносметка
Когато времето не става за работа навън, разглеждам снимките от изминалото лято.
Това за мен е много по-полезно, отколкото просто да се опитвам да си спомня какво се е случило.
По снимките веднага виждам кое се е развивало добре, къде съм засадила твърде гъсто и от кое съм произвела повече, отколкото един нормален човек би могъл да използва.
Всъщност последното важи почти за всичко.
С краставиците например определено прекалих. В един момент се наложи да уча и кучето да яде таратор.
Това вероятно е добър знак, че количествата са били леко извън контрол.
Какво бих променила през следващия сезон
Следващата година искам да засадя повече зеленчуци, които мога спокойно да консервирам.
Много ми се иска да опитам и стари български сортове домати.
Не просто поредния хибрид с хубава снимка на пакетчето, а сортове с история, вкус и семена, които могат да бъдат запазени.
И тук стигам до една от грешките си от изминалия сезон - събрах твърде малко собствени семена.
Следващото лято искам да планирам това много по-добре.
Не в края на сезона да се сетя, че някой домат е бил прекрасен, а междувременно всички най-хубави плодове вече да са изядени.
Зимата също е част от градината
През декември не ми липсва чак толкова активната работа.
По-скоро ми харесва паузата.
Това е времето, в което мога да мисля какво бих променила, какво искам да добавя и кои идеи всъщност нямат никакъв шанс да се поберат в двора, независимо колко убедително изглеждат в Pinterest.
Правя планове и проекти. Трупам вдъхновение.
После сядам пред камината, наливам си от нашето вино и гледам огъня. Готвя вечеря за любимия човек. Какво повече? Зима е.
А в градината следващият сезон вече тихо се планира.