Съдържание
Прасковата е от онези овощни дървета, които дават бързо усещане за резултат. Расте енергично, започва да плододава сравнително рано и узрялата на дървото праскова трудно може да се сравни с плод, бран зелен за транспорт.
Но тя има и своите условия. Иска много слънце, редовна резитба и особено внимание към къдравостта в самото начало на сезона. Ако тези три неща са под контрол, отглеждането ѝ е много по-предвидимо.
За разлика от някои по-дълговечни овощни видове, прасковата има сравнително интензивен жизнен цикъл. Тя расте бързо, плододава върху млада дървесина и затова не може да бъде оставена с години без резитба.
Това всъщност е и хубавата ѝ страна - дървото ясно показва как реагира на грижите и сравнително бързо може да се коригира посоката на развитие.
Какво е различното при прасковата
Прасковата плододава основно върху едногодишни леторасти. Това означава, че дървесината, израснала през предишния сезон, носи голяма част от следващата реколта.
Ако короната не се обновява редовно, плододаването постепенно се изнася към периферията. Вътрешността остава засенчена, старите части отслабват, а брането става все по-неудобно.
Прасковата също реагира силно на прекомерното натоварване с плод. Ако оставим всеки завръз, често получаваме много, но дребни праскови, а клоните могат да се огънат или счупят.
- започва да плододава сравнително рано;
- образува силен нов растеж;
- плододава основно върху едногодишна дървесина;
- има нужда от редовно обновяване на короната;
- може да се претовари с прекалено много плодове;
- къдравостта е един от най-характерните раннопролетни проблеми.
Ако короната се остави да се сгъсти, плодната дървесина постепенно се измества навън, светлината намалява и качеството на плодовете страда.
Място, почва и засаждане
Прасковата обича слънцето. За добър вкус, оцветяване на плодовете и узряване на леторастите ѝ трябва открито място с поне 6-8 часа директна светлина.
Добрата циркулация на въздуха също е важна, но бих избягвала места, изложени на постоянни силни ветрове. Ниските части на двора, където се събира студен въздух, са по-рискови за цветовете при късни слани.
Почвата трябва да се отцежда добре. Прасковата може да понася различни почвени условия, но продължителното задържане на вода около корените е един от най-сигурните начини дървото да започне да страда.
При засаждането изкопайте яма, достатъчно широка за свободното разполагане на корените. Не поставяйте пресен оборски тор или концентриран тор непосредствено до тях.
- разположете корените без прегъване;
- оставете мястото на присаждане над окончателното почвено ниво;
- полейте обилно след засаждането;
- мулчирайте, но не допирайте мулча до стъблото;
- осигурете опора, ако фиданката или мястото го изискват.
Повече за основните правила при засаждане има в ръководството Кога и как се садят овошки.
Поливане, торене и прореждане на плодовете
През първите години след засаждането прасковата има сравнително малка коренова система и не бива да се оставя на продължително засушаване.
Поливането е по-добре да бъде дълбоко и според състоянието на почвата, вместо ежедневно и повърхностно. При тежка почва интервалите ще са по-дълги, а при песъчлива и горещо време влагата се губи много по-бързо.
Постоянно мократа почва обаче не е решение. Корените също имат нужда от въздух.
При торенето особено внимавайте с азота. Прекомерното му количество стимулира буен нов растеж, който прави короната по-гъста и не означава автоматично повече или по-качествен плод.
Прасковата много често образува повече завръзи, отколкото е разумно да оставим.
Когато плодовете са прекалено много и стоят почти един до друг, те остават по-дребни и натоварват излишно клоните. Умереното прореждане позволява на останалите праскови да наедреят по-добре и намалява риска от счупване.
Колко плодове да останат зависи от силата на дървото, сорта и конкретния клон. Не е необходимо да пресмятаме всяка праскова с линийка - целта е просто да няма големи групи от плодове, които се притискат един в друг.
Резитбата е част от нормалната грижа, не аварийна мярка
При прасковата резитбата има по-голямо значение, отколкото при много други овощни дървета. Причината е именно плододаването върху едногодишна дървесина.
Целта е всяка година да има достатъчно здрави нови леторасти, върху които да се развие следващата реколта, без короната да се превръща в гъста маса от клони.
Често прасковите се оформят с по-отворен център, за да достига светлина до вътрешността на короната. Но точната формировка не е единственото важно нещо - по-важно е да разбираме защо оставяме или премахваме даден клон.
- премахвайте сухата и болна дървесина;
- махайте клони, които се пресичат и трият;
- не допускайте центърът да стане прекалено гъст;
- оставяйте достатъчно здрав едногодишен растеж за плододаване;
- не чакайте няколко години, за да направите една радикална резитба.
След като дървото се разлисти, резултатът от зимната или раннопролетната резитба се вижда много по-ясно. Ако вътрешността на короната отново е тъмна и преплетена, значи има какво да подобрим през следващия сезон.
За основните принципи вижте и Резитба на овошки за начинаещи.
При добре поддържана праскова повечето ежегодни разрези се правят с ножица или градински трион. Понякога обаче се налага да се премахне по-дебел сух, счупен или силно повреден клон, за който ръчният инструмент вече не е удобен.
Тази публикация съдържа афилиейт линкове. При покупка през тях BioGardn може да получи комисиона, без това да увеличава цената за вас.
Когато клонът вече е прекалено дебел за градинска ножица, компактният акумулаторен трион може да бъде удобен за санитарна работа и отстраняване на по-голяма повредена дървесина.
Einhell GE-LC 18/25 Li е модел от системата Power X-Change с 250 mm шина. При праскова бих го използвала само за клони, чийто размер действително налага такъв инструмент - ежегодната резитба на младата плодна дървесина остава работа за добра ножица.
Къдравост по прасковата - проблемът се решава преди да го видим
Къдравостта по прасковата се причинява от гъбата Taphrina deformans. Това е едно от най-разпознаваемите заболявания при прасковата и нектарината.
Младите листа се удебеляват, деформират и могат да станат червеникави или жълтеникави. При силно нападение голяма част от листата окапват и дървото трябва да изразходва допълнителна енергия, за да образува нова листна маса.
Най-важното е, че моментът за превенция е преди симптомите да се появят. След като заразените листа вече са се развили и деформирали, третиране не може да ги върне в нормално състояние.
Рискът е свързан с началото на вегетацията и подходящите за инфекция хладни и влажни условия. Затова третиранията се планират според развитието на дървото, местния климат и указанията на конкретния разрешен продукт.
Ако заболяването вече се вижда, основната задача е да се поддържа дървото в добро общо състояние и да не се допуска допълнителен стрес от суша, прекомерно плододаване или ненужно агресивна резитба.
Събирането на отделни паднали заразени листа само по себе си няма да реши проблема, защото причинителят не се контролира просто чрез почистване на видимите симптоми.
За по-общия подход към сезонните третирания вижте Календар за пръскане на овошки.
Други проблеми, които си струва да наблюдаваме
Къдравостта е най-популярният проблем при прасковата, но определено не е единственият.
| Проблем | Как може да изглежда | Какво да наблюдаваме |
|---|---|---|
| Къдравост | Удебелени, нагънати и оцветени млади листа. | Ранна пролет, хладно и влажно време, фаза на пъпките. |
| Монилиоза | Кафяви и засъхващи цветове и леторасти; по-късно гниене на плодове. | Влажно време около цъфтежа и наранени плодове. |
| Брашнеста мана | Белезникав налеп по листа, леторасти или млади плодове. | Млади растящи части и повторна поява през сезона. |
| Сачмянка | Петна по листата, чиито центрове могат да опадат и да оставят малки дупки. | Листа, леторасти и плодове при чувствителни дървета. |
| Листни въшки и други неприятели | Завити листа, лепкави секрети, отслабване на младите леторасти. | Връхните части на новия растеж и долната страна на листата. |
Не бих третирала всяка праскова по една и съща схема само защото даден проблем е типичен за вида. Наблюдението на дървото и условията през конкретната година е по-полезно от механичното повтаряне на стара програма.
Как да запазим прасковата продуктивна
Прасковата не е дърво, което засаждаме и забравяме, но и не изисква непрекъснато занимаване. Тя просто има няколко задачи, които не е добре да се пропускат.
- достатъчно слънце и добър дренаж;
- вода при нужда, особено при младо дърво и по време на наедряване на плодовете;
- ежегодна разумна резитба;
- прореждане при прекалено много завръзи;
- навременно наблюдение за къдравост и други заболявания;
- премахване на болна, суха и повредена дървесина.
Голямата грешка е всичко да се остави за момента, в който вече има проблем: короната е сгъстена, клонът е претоварен, листата са деформирани или плодът започва да загнива.
Има и по-дребна работа около самото дърво. Тревата и ниската растителност около стъблото и по краищата на мулчираната зона се поддържат по-лесно с инструмент, предназначен за това, вместо с ножица за резитба на клони.
Когато около овощните дървета има трева, почвопокривни растения или ниска растителност, ръчната ножица позволява по-прецизно оформяне на местата, до които косачката не достига удобно.
Fiskars PowerLever GS53 е ножица за трева и храсти с лостов механизъм. Тя не заменя инструментите за резитба на прасковата, а е по-скоро допълнение за поддържане на зоната около дърветата и други труднодостъпни части на двора.
При прасковата малките навременни действия са много по-лесни от големите спасителни операции.