Резитба и размножаване на розите: кога режем и как вземаме резници

Не всички рози се режат еднакво. Това е най-важното правило в цялата статия.

Защо и кога режем розите

Резитбата не е само за да изглежда храстът подреден. Тя има няколко съвсем практични задачи.

За повечето рози основната резитба се прави в края на зимата или началото на пролетта, когато силните студове отминават и растението започва да показва признаци на нов растеж.

Точната дата зависи от района и времето.

Аз много повече вярвам на пъпките по розата, отколкото на календара.

Когато започнат да набъбват, вече можем доста ясно да различим живата от измръзналата дървесина и да решим какво трябва да остане.

С какво започваме и къде правим отреза

Преди да мислим за формата, първо премахваме очевидното:

• сухи клони;
• измръзнали части;
• счупени леторасти;
• болна дървесина;
• много слаби и тънки клонки;
• клони, които се търкат един в друг.

Едва след това гледаме как изглежда целият храст и какво има смисъл да оформяме.

Тази публикация съдържа афилиейт линкове. При покупка през тях BioGardn може да получи комисиона, без това да увеличава цената за вас.

За по-голяма розова градина Nakayama Pro EC1400 акумулаторна лозарска ножица

Ако имаме много розови храсти за резитба, акумулаторната ножица може да спести доста усилие в сравнение с постоянното ръчно стискане на стандартна ножица.

Nakayama Pro EC1400 е акумулаторен модел, предназначен за рязане на клони. Независимо от инструмента, първо преценяваме кой клон действително трябва да бъде премахнат и работим с чисто и добре поддържано острие.

Вижте Nakayama Pro EC1400 в Ozone

При стандартна резитба режем малко над здрава пъпка.

Обикновено избираме пъпка, насочена навън от центъра на храста. Така новият летораст има по-голям шанс да расте навън, вместо към средата.

Отрезът трябва да бъде чист и да не остава прекалено дълго парче стъбло над пъпката.

Не е необходимо обаче да ходим из градината с линийка. Розата няма да се обиди за няколко милиметра.

Различните рози искат различна резитба

Тези рози обикновено понасят по-силна пролетна резитба.

Премахваме слабите и стари части и оставяме здравите основни леторасти, от които ще се развие новият сезонен растеж.

При чайно-хибридните рози често търсим по-силни отделни стъбла и качествени цветове. При флорибундите целта е по-разклонен храст и повече цъфтящи клонки.

Не е необходимо обаче всяка година да режем всички растения на една и съща височина. Гледаме конкретния храст.

При големите храстови рози предпочитаме по-умерен подход.

Премахваме най-старите, повредени или неправилно разположени клони и постепенно подмладяваме растението.

Ако режем прекалено силно всяка пролет, можем да загубим естествената форма, заради която сме избрали храстовата роза на първо място.

Аз харесвам тези рози малко по-свободни. Не е нужно всеки храст да изглежда така, сякаш е минал през фризьор.

Тук започват най-много грешки.

Катерливата роза не трябва автоматично да бъде скъсявана като обикновен храст.

При нея различаваме два основни вида растеж:

Основните здрави леторасти запазваме и привързваме към конструкцията. Страничните можем да скъсяваме според вида и начина на цъфтеж.

Колкото по-хоризонтално можем разумно да насочим част от основните леторасти, толкова повече странични цъфтящи клонки често се развиват по тях.

Рамблерите често цъфтят върху по-стара дървесина и при някои сортове основната резитба се прави след цъфтежа, а не като стандартната пролетна резитба.

Това е още една причина първо да установим каква роза имаме, преди да започнем да режем.

Ако не познаваме сорта, по-добре е първата година да бъдем по-предпазливи и да наблюдаваме начина му на растеж и цъфтеж.

Какво режем през лятото и есента

След първата вълна на цъфтеж при повторноцъфтящите рози премахваме прецъфтелите цветове.

Това поддържа растенията чисти и при много сортове стимулира следваща вълна от пъпки.

През сезона премахваме също счупени части, болни леторасти и много слаби клонки, които очевидно пречат на формата.

След сериозно подрязване или силен цъфтеж растението може да има нужда и от подходящо подхранване.

През есента не правим силна оформяща резитба.

Премахваме болни, счупени или опасно дълги леторасти и укрепваме растенията, които могат да бъдат повредени от зимния вятър.

Основното оформяне оставяме за пролетта.

Как да размножим любимата роза от резник

Тази част винаги ми е била по-интересна от купуването на още една готова роза.

Има нещо много приятно в това да имаш растение и да знаеш, че е започнало от едно парче летораст, което си взел от любим сорт.

Размножаването чрез резници не гарантира 100% успех. Затова не вземаме един резник и не му възлагаме цялата фамилна чест.

Правим няколко.

Подходящ момент може да бъде периодът от края на пролетта през лятото, когато имаме здрави млади или полуузрели леторасти.

Търсим летораст, който вече е достатъчно стегнат, но все още е в активен растеж.

Как подготвяме и засаждаме резника

Избираме част от здрав летораст с няколко възела.

Долният отрез се прави близо под възел, а цветовете и пъпките се премахват, за да не изразходва резникът енергия за цъфтеж.

Долните листа също се отстраняват, а част от горните могат да останат.

Целта е проста: да намалим загубата на вода, но да оставим достатъчно листна маса за жизнените процеси на растението.

По желание основата може да се третира с подходящ вкоренител.

Използваме лек, чист и добре дрениран субстрат.

Той трябва да задържа достатъчно влага, без да се превръща в мокра тежка кал.

Резникът се поставя така, че поне един възел да бъде в субстрата. След това поливаме и оставяме съда да се отцеди.

Влага, светлина и вкореняване

Докато няма собствени корени, резникът губи вода по-бързо, отколкото може да я възстанови.

Затова поддържаме по-висока влажност около него. Може да използваме прозрачен похлупак или друг начин за създаване на по-влажна среда, но проветряваме редовно.

Субстратът трябва да бъде леко влажен. Не постоянно подгизнал.

Това вероятно е най-честата разлика между „грижа се за резника“ и „удавих резника от любов“.

Поставяме резниците на светло място, но ги пазим от силно обедно слънце.

Под прозрачна покривка температурата може да се повиши много бързо и нежният резник буквално да се свари.

Ярка разсеяна светлина е по-добрият вариант в началото.

Новият растеж е добър знак, но не бързаме.

След известно време много внимателно можем да проверим дали резникът оказва леко съпротивление при съвсем нежно издърпване.

Ако има корени, постепенно започваме да го привикваме към нормалната влажност на въздуха.

Не махаме защитата внезапно за цял ден.

При стар или много сгъстен розов храст понякога се налага да премахнем по-дебела дървесина, с която стандартната ръчна ножица вече не се справя удобно.

В такъв случай е по-разумно да използваме инструмент, предназначен за по-дебели клони, вместо да насилваме малката ножица и да получим неравен или разкъсан отрез.

За по-дебели и стари клони Raider 12V акумулаторна кастрачка

При подмладяване на стар розов храст или премахване на по-дебела дървесина малката ръчна ножица невинаги е най-подходящият инструмент.

Акумулаторната кастрачка Raider 12V е вариант за по-дебели клони. При такъв тип инструмент работим внимателно, държим свободната ръка далеч от режещата част и не използваме машината за клони извън възможностите, посочени от производителя.

Вижте Raider 12V в Ozone

Важна подробност за присадените рози

Розата, отгледана от резник, расте на собствен корен.

Ако оригиналното растение е било присадено, новата роза няма да има същата подложка.

Това може да повлияе на силата на растежа, устойчивостта и поведението ѝ при конкретните условия. Цветът и характеристиките на сорта обаче могат да бъдат запазени при успешно вегетативно размножаване.

Резитба и размножаване накратко

И точно тогава резитбата престава да бъде страшната част от отглеждането на рози и става една от най-приятните.