Резитба и размножаване на розите: кога режем и как вземаме резници

Не всички рози се режат еднакво. Това е най-важното правило в цялата статия.

Защо изобщо режем розите

Резитбата не е само за да изглежда храстът подреден. Тя има няколко съвсем практични задачи.

Кога правим основната резитба

За повечето рози основната резитба се прави в края на зимата или началото на пролетта, когато силните студове отминават и растението започва да показва признаци на нов растеж.

Точната дата зависи от района и времето.

Аз много повече вярвам на пъпките по розата, отколкото на календара.

Когато започнат да набъбват, вече можем доста ясно да различим живата от измръзналата дървесина и да решим какво трябва да остане.

С какво започваме

Преди да мислим за формата, първо премахваме очевидното:

• сухи клони;
• измръзнали части;
• счупени леторасти;
• болна дървесина;
• много слаби и тънки клонки;
• клони, които се търкат един в друг.

Едва след това гледаме как изглежда целият храст и какво има смисъл да оформяме.

Къде правим отреза

При стандартна резитба режем малко над здрава пъпка.

Обикновено избираме пъпка, насочена навън от центъра на храста. Така новият летораст има по-голям шанс да расте навън, вместо към средата.

Отрезът трябва да бъде чист и да не остава прекалено дълго парче стъбло над пъпката.

Не е необходимо обаче да ходим из градината с линийка. Розата няма да се обиди за няколко милиметра.

Чайно-хибридни и флорибунда

Тези рози обикновено понасят по-силна пролетна резитба.

Премахваме слабите и стари части и оставяме здравите основни леторасти, от които ще се развие новият сезонен растеж.

При чайно-хибридните рози често търсим по-силни отделни стъбла и качествени цветове. При флорибундите целта е по-разклонен храст и повече цъфтящи клонки.

Не е необходимо обаче всяка година да режем всички растения на една и съща височина. Гледаме конкретния храст.

Храстови рози

При големите храстови рози предпочитаме по-умерен подход.

Премахваме най-старите, повредени или неправилно разположени клони и постепенно подмладяваме растението.

Ако режем прекалено силно всяка пролет, можем да загубим естествената форма, заради която сме избрали храстовата роза на първо място.

Аз харесвам тези рози малко по-свободни. Не е нужно всеки храст да изглежда така, сякаш е минал през фризьор.

Катерливите рози имат друга логика

Тук започват най-много грешки.

Катерливата роза не трябва автоматично да бъде скъсявана като обикновен храст.

При нея различаваме два основни вида растеж:

Основните здрави леторасти запазваме и привързваме към конструкцията. Страничните можем да скъсяваме според вида и начина на цъфтеж.

Колкото по-хоризонтално можем разумно да насочим част от основните леторасти, толкова повече странични цъфтящи клонки често се развиват по тях.

Рамблерите са различни

Рамблерите често цъфтят върху по-стара дървесина и при някои сортове основната резитба се прави след цъфтежа, а не като стандартната пролетна резитба.

Това е още една причина първо да установим каква роза имаме, преди да започнем да режем.

Ако не познаваме сорта, по-добре е първата година да бъдем по-предпазливи и да наблюдаваме начина му на растеж и цъфтеж.

Какво режем през лятото

След първата вълна на цъфтеж при повторноцъфтящите рози премахваме прецъфтелите цветове.

Това поддържа растенията чисти и при много сортове стимулира следваща вълна от пъпки.

През сезона премахваме също счупени части, болни леторасти и много слаби клонки, които очевидно пречат на формата.

След сериозно подрязване или силен цъфтеж растението може да има нужда и от подходящо подхранване.

А през есента?

През есента не правим силна оформяща резитба.

Премахваме болни, счупени или опасно дълги леторасти и укрепваме растенията, които могат да бъдат повредени от зимния вятър.

Основното оформяне оставяме за пролетта.

Как да размножим любимата роза от резник

Тази част винаги ми е била по-интересна от купуването на още една готова роза.

Има нещо много приятно в това да имаш растение и да знаеш, че е започнало от едно парче летораст, което си взел от любим сорт.

Размножаването чрез резници не гарантира 100% успех. Затова не вземаме един резник и не му възлагаме цялата фамилна чест.

Правим няколко.

Кога вземаме резници

Подходящ момент може да бъде периодът от края на пролетта през лятото, когато имаме здрави млади или полуузрели леторасти.

Търсим летораст, който вече е достатъчно стегнат, но все още е в активен растеж.

Как подготвяме резника

Избираме част от здрав летораст с няколко възела.

Долният отрез се прави близо под възел, а цветовете и пъпките се премахват, за да не изразходва резникът енергия за цъфтеж.

Долните листа също се отстраняват, а част от горните могат да останат.

Целта е проста: да намалим загубата на вода, но да оставим достатъчно листна маса за жизнените процеси на растението.

По желание основата може да се третира с подходящ вкоренител.

В какво засаждаме резника

Използваме лек, чист и добре дрениран субстрат.

Той трябва да задържа достатъчно влага, без да се превръща в мокра тежка кал.

Резникът се поставя така, че поне един възел да бъде в субстрата. След това поливаме и оставяме съда да се отцеди.

Влажност да, блато не

Докато няма собствени корени, резникът губи вода по-бързо, отколкото може да я възстанови.

Затова поддържаме по-висока влажност около него. Може да използваме прозрачен похлупак или друг начин за създаване на по-влажна среда, но проветряваме редовно.

Субстратът трябва да бъде леко влажен. Не постоянно подгизнал.

Това вероятно е най-честата разлика между „грижа се за резника“ и „удавих резника от любов“.

Колко светлина му трябва

Поставяме резниците на светло място, но ги пазим от силно обедно слънце.

Под прозрачна покривка температурата може да се повиши много бързо и нежният резник буквално да се свари.

Ярка разсеяна светлина е по-добрият вариант в началото.

Как разбираме, че се е вкоренил

Новият растеж е добър знак, но не бързаме.

След известно време много внимателно можем да проверим дали резникът оказва леко съпротивление при съвсем нежно издърпване.

Ако има корени, постепенно започваме да го привикваме към нормалната влажност на въздуха.

Не махаме защитата внезапно за цял ден.

Важна подробност за присадените рози

Розата, отгледана от резник, расте на собствен корен.

Ако оригиналното растение е било присадено, новата роза няма да има същата подложка.

Това може да повлияе на силата на растежа, устойчивостта и поведението ѝ при конкретните условия. Цветът и характеристиките на сорта обаче могат да бъдат запазени при успешно вегетативно размножаване.

Резитба и размножаване накратко

Най-честите грешки

Ако не сме сигурни къде да режем

По-добре малко по-малко, отколкото прекалено много.

Розата може да се дооформи и следващата година.

С времето започваме да гледаме храста по различен начин. Вече не виждаме просто купчина бодливи клони, а кое е старо, кое ще даде нов растеж, кое пречи и кое си струва да остане.

И точно тогава резитбата престава да бъде страшната част от отглеждането на рози и става една от най-приятните.