Отварям очи с мисъл за градината ми.
Вместо любимия си парфюм, се напръсквам с препарат против инсекти, намазвам слънцезащитен крем и нахлупвам шапка с широка периферия. Обувам си гумените ботуши и излизам с кафето навън.
Потъвам в нежните аромати на моите рози, преглъщам свежия полъх от кипарисите, погалвам лозите.
Осъзнавам : градинарството ме прави щастлива! Нямам търпение да си изцапам ръцете, да засея нещо, да отскубна някой плевел, да оправя поливната система.
В почвата живее бактерия, която ни кара да чувстваме щастието. Колкото повече си цапаш ръцете, толкова повече искаш да го правиш. Да, наистина я има, казва се Mycobacterium vaccae . Действието и е на естествен антидепресант и има противовъзпалителен ефект. Заразена съм. Тя ме е направила пристрастена към калта под ноктите, тя ми причинява хипнотичното взиране в новите пъпки на розите, и явно тя ме кара да измислям имена на черешовите дръвчета.
Да засадиш градина значи да вярваш в утре.
Ползата от градинарството далеч надхвърля естетическата наслада и практичност. Движението провокира невронни връзки, които подпомагат креативността, намаляват риска от деменция, намаляват кръвното налягане и просто ни повдигат настроението. Цветята и растенията са направо социален изход за нашата психика, култиватор на наблюдателност, състрадателност и търпение.
След цялата пластмаса на бита и светещия екран, с който е обречена професията ми, свързването с природата винаги е било за мен най-най-луксозното преживяване! Изобщо не преувеличавам. Ако трябва да затворя очи и да избера къде да бъда, еднозначно избирам поляна, река, аромати на горска почва и звуци на птици…
Защо започвам този блог? Защото имам нужда да описвам нещата, които ме интересуват днес, да си водя „градински“ дневник с ясната представа, че е нещо повече от записване на наблюдения и спомени от пътувания. Започнах да забравям много неща с възрастта, а от опит знам, че записките са най-добрият начин да систематизираш и подредиш наученото.
Сигурна съм, че и месеците на наложена карантинна изолация генерираха цяла армия хора с интерес към отглеждане на свои зеленчукови градини. Оглеждаме се и разбираме, че нещо не е наред с този свят. Заети сме със суетливо бързане към придобиване на повече, вместо осмислено, достатъчно и високо качествено живеене. За щастие, все повече хора избират да забавят и минимизират живота си ( тук в България е толкова лесно да го направиш, а на Запад горките dounshift-ъри, не е лесна тяхната…) и да правят осмислени избори какво слагат на масата и в телата си всеки ден. Защото храната и начинът ни на живот ни разболява или ни лекува.
Не призовавам към нищо, не уча никого. Само споделям, каквото знам.
Благодаря Ви за интереса.