Съдържание
Клематисът е от онези растения, които могат да променят цял ъгъл от градината само за един сезон. Може да покрие арка, ограда или пергола, да се промъкне през катерлива роза или да превърне голям съд на терасата в цветна стена.
И въпреки доста драматичния му вид, отглеждането му не е особено сложно. Най-много объркване обикновено създава резитбата.
Ако запомним три неща - достатъчно светлина, прохладна и равномерно влажна коренова зона и правилната група за резитба - половината работа вече е свършена.
Къде да засадим клематиса
Повечето клематиси цъфтят най-добре на светло място. В същото време кореновата зона предпочита да остава сравнително прохладна и равномерно влажна.
Старото правило „главата на слънце, краката на сянка“ всъщност е доста полезно. Основата може да бъде засенчена с ниски многогодишни растения или мулч, без да затрупваме плътно короната на растението.
В много горещи градини леката следобедна сянка също може да бъде предимство.
Не го притискам плътно до стената
Точно до масивна стена или ограда често се образува суха зона, защото дъждът почти не достига до почвата.
Оставям разумно разстояние, така че корените да могат да получават вода, а леторастите насочвам към опората.
При засаждане до стена мислете първо за корените, а после за това къде искате да се катери растението. Надземната част можем да насочим. Кореновата зона трудно можем да преместим след няколко години.
Почва и поливане
Добрата почва за клематиса трябва да бъде плодородна, рохкава и добре дренирана, но в същото време да задържа достатъчно влага.
При тежка почва първо подобрявам структурата и дренажа. При много песъчлива добавям органична материя, за да не изчезва водата веднага след поливането.
Клематисът не обича нито постоянно мокри корени, нито пълно пресъхване.
Как поливам
Особено през първите сезони след засаждането следя влагата редовно. Предпочитам по-дълбоко поливане около корените пред ежедневно намокряне само на повърхността.
И тук важи едно от любимите ми градински правила: гледам почвата и времето, а не календара.
Клематис в саксия
Клематисът може прекрасно да се отглежда и в контейнер, стига съдът да е достатъчно голям, с добър дренаж и стабилна опора.
Колкото повече расте надземната част, толкова по-важен става обемът на почвата. Той помага както за задържането на влагата, така и за по-стабилна температура около корените.
За саксия бих избрала по-компактен сорт, вместо растение, което по природа има амбицията да стигне втория етаж.
На каква опора се нуждае
Клематисът не се прилепва сам към гладка стена. Той се захваща с листните си дръжки за сравнително тънки елементи.
Подходящи са тел, решетки, арки, перголи и други конструкции, около които младите леторасти могат да се увият.
В началото им помагам да намерят правилната посока и ги разпределям по опората, вместо всички да се качат в една тясна зелена колона.
Клематис и рози - една от любимите ми комбинации
Катерливата роза дава стабилна структура и големи цветове, а клематисът се промъква между клоните и добавя втори цвят и различна форма.
Особено ми харесва, когато периодите им на цъфтеж се застъпват частично, вместо да съвпадат напълно. Така една и съща конструкция остава интересна по-дълго.
Преди да засадите клематис в роза, проверете към коя група за резитба принадлежи. След няколко години двете растения могат да бъдат толкова преплетени, че тази информация ще ви спести доста разследване с ножицата.
Трите групи за резитба на клематиса
Това е частта, която изглежда най-сложна, докато човек не разбере логиката.
Групата за резитба зависи основно от това кога цъфти конкретният клематис и върху какъв растеж образува цветовете си.
Група 1 - ранноцъфтящите
Тук попадат много от раноцъфтящите Clematis montana, C. alpina и C. macropetala.
Те образуват цветовете си върху леторасти от предходния сезон, затова не правя силна пролетна резитба.
Ако растението трябва да бъде оформено или ограничено, режа след цъфтежа. Силното рязане непосредствено преди него би премахнало голяма част от бъдещите цветове.
Група 2 - красивите, но малко по-капризни
Тук са много от големите хибридни клематиси, които цъфтят през май и юни върху къси леторасти от миналогодишната дървесина, а след това могат да дадат и втори цъфтеж върху новия растеж.
Премахвам мъртвите и повредени стъбла, а при останалите слизам от върха до първата силна двойка здрави пъпки и режа над тях.
След първата вълна на цъфтеж може да се направи леко оформяне. Това определено не е групата, при която бих използвала подхода „всичко на 30 см“.
Група 3 - най-лесната за начинаещ
Тези клематиси цъфтят през лятото върху новия растеж от същата година. Тук попадат много сортове от групите viticella и jackmanii.
В края на зимата или началото на пролетта старите стъбла се режат силно обратно до здрави пъпки ниско над земята.
След това растението изгражда новата си зелена маса и цъфти върху нея.
Ако резитбата на клематис ви притеснява, група 3 е чудесно място за начало.
Трябва ли да режем млад клематис?
Ако новозасаденото растение има само едно или две слаби стъбла от основата, по-силното скъсяване през първата пролет може да стимулира по-ниско разклоняване и да създаде по-гъсто растение.
Да, възможно е да пожертваме част от първия цъфтеж.
Аз бих предпочела хубаво растение за следващите години пред три цветчета върху едно дълго голо стъбло още през първата.
Торене на клематиса
Клематисът образува много зелена маса и цветове, затова при бедна почва умереното подхранване е полезно.
Не следвам фиксирана схема „тор на всеки две седмици“ независимо от условията. В градината започвам с добра почва и органична материя.
При нужда през активния растеж може да се използва балансиран тор според дозировката на производителя.
При растенията в саксии хранителните вещества се изчерпват по-бързо, затова там редовното подхранване има по-голямо значение.
Защо клематисът не цъфти
Преди да добавя още тор, бих проверила три по-прости неща.
- Светлината. Прекалено дълбоката сянка може да намали цъфтежа.
- Резитбата. При групи 1 и 2 неподходящият момент може буквално да отреже бъдещите цветове.
- Кореновата зона. Почвата трябва да остава умерено влажна, но добре дренирана.
Понякога проблемът не е, че растението има нужда от още нещо. Понякога просто сме били прекалено ентусиазирани с ножицата.
Болести и неприятели
Клематисите могат да бъдат нападани от листни въшки, охлюви и други неприятели, особено по младия растеж.
При някои растения може да има и внезапно увяхване на отделни леторасти.
Не третирам профилактично здраво растение. Премахвам видимо болните части, поддържам зоната около основата чиста и реагирам според конкретния проблем.
Какво правя с клематиса през зимата
Тук няма една рецепта за всички сортове.
Много от популярните листопадни градински клематиси са достатъчно студоустойчиви и не изискват сложна защита всяка зима.
По-важно е да знаем конкретния сорт и неговата студоустойчивост.
При клематис в саксия корените са много по-изложени на температурни колебания, отколкото при растение, засадено директно в земята.
Кой клематис бих избрала за начинаещ?
Ако резитбата ви притеснява, бих започнала с сорт от група 3.
Всяка пролет старият растеж се съкращава силно и растението започва почти отначало. Няма разследване кое стъбло е миналогодишно, върху кое ще има пъпки и дали случайно не режем бъдещия цъфтеж.
А ако вече имате катерлива роза и свободно място на същата конструкция, бих добавила и клематис.
Има нещо много приятно в момента, когато вече не можеш веднага да кажеш къде свършва розата и откъде започва клематисът.