Клематисът е едно от растенията, които могат да променят цял ъгъл от градината само за един сезон. Да покрият арка, ограда или пергола, да минат през роза или да превърнат голям съд на терасата в истинска цветна композиция.
Има само един момент, който често притеснява начинаещите – резитбата. Всъщност отглеждането на клематис не е сложно, ако запомним три неща: светлина за горната част, прохладна и равномерно влажна почва около корените и правилната група за резитба.
Къде да засадим клематиса
Повечето клематиси цъфтят най-добре на светло място, но кореновата зона предпочита да остава сравнително прохладна и равномерно влажна. Почвата трябва да задържа влага, без да остава подгизнала.
Старото правило „главата на слънце, краката на сянка“ е полезно. Основата може да бъде засенчена с ниски многогодишни растения или слой мулч, но без да затрупваме плътно короната и кореновата шийка.
В много горещи градини следобедната сянка може да бъде предимство, особено при сортове, които страдат от силното лятно слънце.
Не го засаждаме плътно до стената
Точно до масивна стена или ограда често остава суха зона, защото дъждът почти не достига до почвата. Затова оставяме разумно разстояние и насочваме леторастите към опората.
Каква почва обича клематисът
Добрата почва е:
- плодородна;
- рохкава;
- добре дренирана;
- способна да задържа умерена влага.
При тежка почва първо подобряваме структурата и дренажа. При много песъчлива почва добавянето на органична материя помага влагата да не изчезва веднага след поливането.
Клематисът не обича нито постоянно мокри корени, нито пълно пресъхване.
Поливане
Особено през първите сезони след засаждането следим влагата редовно. По-добре е да полеем дълбоко около корените, отколкото всеки ден да мокрим само повърхността.
Тук важи същото правило, което използвам и при розите: гледам почвата и времето, а не календара. През горещо лято растение в контейнер може да има нужда от вода много по-често от добре установен клематис в градината.
Клематис в саксия
Клематисът може прекрасно да се отглежда в контейнер, стига съдът да е достатъчно голям, с добър дренаж и стабилна опора.
Колкото по-голямо става растението, толкова по-важен е обемът на почвата – и за влагата, и за температурата около корените. За контейнер е по-практично да изберем сорт с по-компактен растеж, вместо клематис, който по природа иска да стигне втория етаж.
С какво се захваща клематисът
Клематисът не се прилепва към гладка стена. Той се захваща с листните си дръжки за сравнително тънки елементи. Подходящи са решетки, тел, арки, перголи и други конструкции, за които младите леторасти могат да се увиват.
При младите растения помагаме на леторастите да намерят правилната посока и ги фиксираме свободно, вместо да ги оставяме всички да се качват в една тясна колона.
Клематис и рози – една от любимите ми комбинации
Това е един от любимите ми начини за използване на клематис. Катерливата роза дава стабилна зелена структура и големи цветове, а клематисът се промъква между клоните и добавя втори цвят и различна форма.
Особено интересно е, когато периодите им на цъфтеж се застъпват частично, но не съвпадат напълно. Така една и съща пергола остава интересна по-дълго.
Има само едно правило, което бих спазвала още преди засаждането: проверете към коя група за резитба принадлежи клематисът. След няколко години двете растения могат да бъдат толкова преплетени, че това знание ще ви спести доста разследване с ножицата.
→ Какво да засадим около розите: моите любими комбинации
Най-важното: трите групи за резитба на клематиса
Ако знаете към коя група принадлежи сортът, половината мистерия около резитбата изчезва. Групите са определени според това кога цъфти растението и върху коя дървесина образува цветовете си.
Група 1 – ранноцъфтящи клематиси
Тези клематиси цъфтят върху леторасти, образувани през предходния сезон. Тук попадат много от раноцъфтящите Clematis montana, C. alpina и C. macropetala.
Как ги режем: не правим силна пролетна резитба. Ако имат нужда от оформяне или ограничаване на размера, режем след цъфтежа.
Ако ги отрежем силно преди цъфтежа, просто ще премахнем голяма част от бъдещите цветове.
Група 2 – големите раннолетни цветове
Много от големите хибридни клематиси цъфтят през май–юни върху къси леторасти от миналогодишната дървесина, а след това могат да дадат втори цъфтеж върху новия растеж.
Как ги режем:
- Премахваме мъртвите и повредени стъбла.
- Започваме от върха на останалите.
- Слизаме надолу до първата силна двойка здрави пъпки.
- Режем над тях.
След първата вълна на цъфтеж може да се направи леко оформяне, което подпомага повторния растеж. Тук не бих използвала подхода „всичко на 30 см“.
Група 3 – най-лесната резитба
Тези клематиси цъфтят през лятото върху новия растеж от същата година. Тук попадат много сортове от групите viticella и jackmanii.
Ако резитбата ви притеснява, това е групата, с която бих започнала.
Как ги режем: в края на зимата или началото на пролетта режем старите стъбла силно обратно до здрави пъпки ниско над земята. След това растението изгражда новата си зелена маса и цъфти върху нея.
Клематисът накратко
| Група | Кога цъфти | Къде цъфти | Как режем |
|---|---|---|---|
| Група 1 | Зима / пролет | Стара дървесина | След цъфтежа, само при нужда |
| Група 2 | Май–юни + често повторен цъфтеж | Стара и нова дървесина | Лека резитба в края на зимата + след първия цъфтеж |
| Група 3 | От средата на лятото | Нов растеж | Силна резитба в края на зимата / началото на пролетта |
Трябва ли да режем новозасаден клематис?
Ако младото растение няма достатъчно здрави стъбла от основата, по-силното скъсяване през първата пролет може да стимулира разклоняването ниско долу и да създаде по-гъсто растение.
Да, може да пожертваме част от първия цъфтеж. Но бих предпочела хубаво растение за следващите години пред три цветчета върху едно дълго голо стъбло още първата година.
Торене на клематиса
Клематисът образува голяма зелена маса и много цветове, затова при бедна почва има полза от умерено подхранване.
Не бих следвала фиксирана схема „тор на всеки две седмици“ независимо от почвата и начина на отглеждане. В градината започваме с добра почва и органична материя.
При нужда през активния растеж използваме подходящ балансиран тор според дозировката на производителя. При саксийните растения хранителните вещества се изчерпват по-бързо и там редовното подхранване има по-голямо значение.
Когато клематисът не цъфти
Преди да добавяме още тор, проверяваме три неща:
- Светлина. Прекалено дълбоката сянка може да намали цъфтежа.
- Резитба. При група 1 или 2 неправилният момент може да премахне бъдещите цветове.
- Коренова зона. Почвата трябва да е влажна, но добре дренирана.
Понякога проблемът не е, че растението има нужда от нещо повече. Понякога просто сме били твърде ентусиазирани с ножицата.
Болести и неприятели
Клематисите могат да бъдат нападани от листни въшки, охлюви и други неприятели, особено по младия растеж. При някои растения може да се наблюдава и внезапно увяхване на отделни леторасти.
Не третирам профилактично здраво растение. Премахваме видимо болните части, поддържаме района около основата чист и реагираме според конкретния проблем.
А през зимата?
Няма еднаква рецепта за всички клематиси. Много от популярните листопадни градински сортове са достатъчно студоустойчиви и не се нуждаят всяка година от сложна зимна защита.
По-важно е да знаем точния сорт и неговата студоустойчивост. При клематис в саксия корените са по-изложени на температурни колебания и съдът заслужава повече защита от растение, засадено в земята.
Кой клематис бих избрала за начинаещ?
Ако резитбата ви притеснява, започнете с група 3. Всяка пролет премахваме стария растеж и растението започва почти отначало.
Няма разследване кое стъбло е миналогодишно, върху кое ще има пъпки и дали случайно не режем бъдещия цъфтеж.
А ако имате катерлива роза и свободно място на същата конструкция – бих добавила и клематис. Това е една от комбинациите, които с времето стават все по-хубави.
И има нещо много приятно в момента, когато вече не можеш веднага да кажеш къде свършва розата и откъде започва клематисът.