Да си подариш един ден с кимоно в Киото

Идеята беше проста. Да наемем кимоно за Инна, да се разходим из старите квартали на Киото и да направим няколко красиви снимки. Само че аз съм фотограф и „няколко снимки“ при мен е доста относително понятие.

След няколко дни, в които снимах улици, паркове, градини и храмове, възможността да имам красив модел пред обектива ме зарадва истински. Киото е мечтан естествен декор, вдеки ъгъл е нова сцена без разочарования.

Подготовката е част от преживяването

Наемането на кимоно в Киото е много популярно и е добре да се резервира предварително, особено през пролетта, в сезона на Сакура и есента. Самото преживяване започва още в ателието с избора на кимоно, колан, малка чанта, аксесоари и прическа.

Не подозирах колко много работа има зад крайния резултат. Кимоното не е дреха, която просто обличаш и излизаш. Всичко се поставя внимателно, слой след слой, наглася се, пристяга се и се оформя.С онази достойна японска прецизност, превърната в доходен бизнес. Накрая идват прическата, украшенията и традиционните сандали.

Моята дилема дали също да бъда с кимоно, но много бързо се реши,щом си представих си как прекарвам деня в дървени сандали, докато вървя напред-назад,търсейки правилния ракурс, клякам, сменям гледната точка и търся следващия кадър... Ммм , не. Когато вляза в режим на снимане, удобните обувки и красивите кадри са моят избор.

Бяхме в Киото през април и денят се оказа слънчев, но студен. Аз гледах Инна и се притеснявах дали няма да измръзне, докато тя ме уверяваше, че под кимоното има толкова много пластове, че студът определено не е най-големият проблем. Това ме успокои и можех спокойно да се върна към далеч по-важния за мен въпрос — къде ще бъде следващият кадър.

Защо толкова хора избират да прекарат ден с кимоно

В Киото постоянно срещахме хора, облечени по този начин. Имаше японци, туристи, двойки, приятелки и цели семейства. Някои правеха фотосесии, други просто се разхождаха и прекарваха деня си облечени по този начин.

За японците кимоното има дълбока връзка с традицията и продължава да присъства при празници, церемонии и специални поводи. За туристите преживяването,е да приемаш възможността да се доближиш до една красива традиция и за няколко часа да видиш града от друга перспектива.

Според мен точно затова хората го харесват толкова много. Кимоното променя начина, по който се движиш, кара те да забавиш крачка и превръща обикновената разходка в усмихнат, специален ден.

Най-хубавото беше, че красивите места бяха съвсем наблизо

Мястото, от което наехме кимоното, се оказа много удобно за нашия ден. Наоколо са едни от най-фотогеничните части на Киото и не се налагаше да прекарваме часове в транспорт. Просто излязохме и започнахме да снимаме.

Старите улици на Хигашияма, традиционните дървени къщи, малките храмове, градините и районът около Yasaka Pagoda постоянно предлагат нов декор. Точно когато си мислех, че вече сме направили достатъчно снимки, зад следващия ъгъл се появяваше още една улица, още една порта или още едно място, на което светлината падаше прекрасно. Случи ни се наистина слънчев ден.

Може би след още сто метра ще има по-хубава улица. Може би светлината ще стане по-мека. Може би ще попаднем на малка градина, в която червеното кимоно ще изглежда още по-красиво. И така продължавахме да вървим, а аз продължавах да снимам. Около 6 часа.

Не трябваше да измислям декор и не трябваше да създавам атмосфера. Киото вече беше направило всичко.

Трудно е да избегнеш огромното количество туристи , така че те също постепенно станаха част от историята. В началото чаках хората да излязат от кадъра, а после започнах да използвам движението им. Един от любимите ми кадри е точно такъв — Инна стои спокойно, а градът продължава да се движи около нея.

Бих препоръчала да си подарите такъв ден

Не е необходимо да сте фотограф и не е необходимо да планирате голяма фотосесия. Самото преживяване си заслужава. Изборът на кимоното, подготовката, разходката и усещането, че този ден е малко по-различен от останалите дни на пътуването.

Има и по-кратки преживявания с кимоно, включително фотосесии, разходки и чаени церемонии. Те са много подходящи, ако нямате цял ден или искате да съчетаете кимоното с друга японска традиция.

Аз лично бих избрала отново по-дългия вариант. Хареса ми, че не бързахме и имахме време да се движим в собствен ритъм. Разбира се, моят собствен ритъм включваше доста повече спирания за снимки, отколкото Ина вероятно беше предвидила.

Когато сега гледам снимките, за мен този ден не е просто фотосесия. Спомням си априлският въздух, подготовката, бавната разходка, старите улици и онова постоянно усещане, че може би само още малко по-нататък ни чака следващият красив кадър.

Препоръчвам това преживяване искрено. За един ден Киото престава да бъде само град, който посещаваш. Остава ти чувството, че за малко си го преживял по различен, по-бавен и много по-личен начин.

Това е само една от историите ни от Япония — пътуване, от което ми останаха много снимки, впечатления и още доста неразказани истории.