Съдържание
Магнолия в градината: засаждане, грижи, подрязване и защо понякога не цъфти
Магнолията е едно от най-впечатляващите декоративни дървета за двор. Тя не е растение, което просто допълва композицията. Когато цъфне, магнолията става събитие — голямо, видимо, пролетно и трудно за подминаване.
В поредицата „Дизайнерски акценти в двора“ магнолията има различна роля от японския клен, рододендрона или декоративните треви. Тя не е толкова тиха и фина като ацера, не е фон като вечнозелените храсти и не е движение като тревите. Магнолията е сцена. Тя създава момент, около който градината се събужда.
Затова изборът ѝ трябва да е внимателен. Магнолията може да бъде великолепна в малък или среден двор, но трябва да ѝ дадем достатъчно пространство, защитено място и почва, в която корените да се развиват спокойно. Това не е дърво, което обича да бъде местено, рязано грубо или притиснато между други растения.
Какво представлява магнолията
Магнолиите са декоративни дървета и храсти, известни с големите си цветове, които често се появяват рано напролет, преди листата. Цветовете могат да бъдат бели, розови, лилави, кремави, жълти или дори тъмнопурпурни според вида и сорта.
Най-познатите магнолии в градините са листопадните пролетно цъфтящи видове и сортове. Те правят силен ефект именно защото цъфтят върху почти голи клони. Вечнозелените магнолии, като Magnolia grandiflora, имат друг характер — големи лъскави листа и по-южно, почти средиземноморско излъчване.
Магнолията не е растение за фон. Тя е растение за първа пролетна реплика — онази, която всички забелязват.
Къде да засадим магнолия
Магнолията обича светло, защитено място. Най-добре се развива на слънце или лека полусянка, но без студени ветрове и резки пролетни течения. Това е особено важно за ранно цъфтящите сортове, чиито пъпки могат да пострадат от късни слани.
Добро място е защитен кът в двора, близо до тревна площ, пред тъмна зелена стена от храсти, край входно пространство или като единичен акцент в по-широка леха. Ако имате малък двор, изберете компактен сорт, а не магнолия, която след години ще стане прекалено голяма за мястото.
Не е добра идея да засаждате магнолия плътно до стена, под стреха, в тесен ъгъл или до пътека, където постоянно ще се налага да я режете. Тя има нужда от пространство, за да покаже естествената си форма.
Най-популярни видове магнолия за двор
Една от най-важните стъпки е да изберем магнолия според размера на двора. В разсадника младите растения изглеждат компактни и невинни, но някои сортове стават големи дървета.
Magnolia soulangeana, позната като суланжева магнолия, е една от най-разпространените. Има големи чашковидни цветове в бяло, розово или лилаво-розово. Много ефектна е, но с времето може да стане доста широка.
Magnolia stellata, или звездна магнолия, е по-компактна и подходяща за по-малки дворове. Цветовете са бели или бледорозови, с тесни венчелистчета, които изглеждат по-леки и звездовидни.
Magnolia liliflora и нейните сортове често са по-храстовидни и с по-тъмни цветове. Те са добър избор, когато искаме по-нисък, но силно цъфтящ акцент.
Magnolia grandiflora е вечнозелена магнолия с големи лъскави листа и бели ароматни цветове. Тя има по-различно присъствие и е подходяща за по-топли, защитени места и по-големи пространства.
| Вид магнолия | Как изглежда | Къде е подходяща |
|---|---|---|
| Magnolia soulangeana | Големи чашковидни цветове, силен пролетен ефект | Средни и по-големи дворове, като основен акцент |
| Magnolia stellata | По-компактна, звездовидни бели или розови цветове | Малки дворове, входни пространства, по-фини композиции |
| Magnolia liliflora | Храстовидна форма, често по-тъмни цветове | Малки и средни градини, цветен пролетен акцент |
| Magnolia grandiflora | Вечнозелена, големи лъскави листа, бели ароматни цветове | Защитени и по-топли места, по-големи дворове |
Каква почва обича магнолията
Магнолиите предпочитат плодородна, рохкава, богата на органична материя и добре дренирана почва. Най-добре се чувстват в неутрална до леко кисела почва, която задържа влага, но не подгизва.
Много магнолии не обичат силно варовити почви. При неподходящо pH може да се появи жълтеене на листата и слаб растеж. Ако почвата е тежка и глинеста, добре е да се подобри с компост и органична материя, но без да се прави малка „саксия“ от хубава почва в средата на непропусклива глина.
Практичен съвет: магнолията има чувствителна коренова система и не обича разкопаване около стъблото. По-добре е да мулчирате и да поддържате почвата жива, отколкото постоянно да я прекопавате.
Засаждане и поливане
Най-добре е магнолията да се засади през есента или рано напролет, когато времето е по-меко и растението има време да се адаптира. Мястото трябва да бъде избрано внимателно, защото магнолиите не обичат пресаждане след като се установят.
При засаждане кореновата шийка не бива да се заравя дълбоко. Почвата се уплътнява внимателно, полива се добре и се мулчира. Мулчът помага да се задържи влагата и предпазва плитките корени от прегряване и засушаване.
Първите две-три години редовното поливане е много важно. Веднъж добре вкоренена, магнолията става по-устойчива, но младите растения не трябва да се оставят да изсъхват продължително, особено през горещи лета.
Защо магнолията не цъфти
Липсата на цъфтеж може да има няколко причини. Понякога растението просто е младо и още не е достигнало възраст за обилен цъфтеж. При други случаи проблемът е неподходящо място, твърде много сянка, измръзнали пъпки, засушаване или неправилна резитба.
Ранно цъфтящите магнолии са особено чувствителни към късни пролетни слани. Дървото може да е здраво, но цветовете да се повредят точно преди да се отворят. Това е разочароващо, но не означава непременно, че растението е болно.
Друг често срещан проблем е резитбата в неподходящ момент. Ако се режат клони с вече заложени цветни пъпки, следващият цъфтеж може да бъде по-слаб.
Подрязване на магнолия
Магнолията не обича тежка резитба. Това е едно от растенията, при които е по-добре да изберем правилното място и сорт от самото начало, вместо по-късно да се опитваме да го „поберем“ с ножица.
Обикновено се премахват само сухи, счупени, болни или пресичащи се клони. Ако се налага оформяне, то трябва да бъде умерено и постепенно. Големите резитби не са добра идея, защото магнолиите зарастват по-бавно и могат да изгубят естествената си форма.
При листопадните магнолии лека резитба може да се направи след цъфтежа, когато вече сме видели цветовете и няма да премахнем най-красивата част от сезона. Вечнозелените магнолии се третират по-внимателно и обикновено се нуждаят само от санитарно почистване.
С какво да комбинираме магнолия
Магнолията изглежда най-добре, когато около нея няма прекалено много конкуренция. Тя има нужда от въздух и видимост. Добри партньори са ниски вечнозелени храсти, хости, папрати, декоративни треви, рододендрони, азалии, хортензии и ниски почвопокривни растения.
Много добре стои пред тъмен фон — например жив плет, иглолистни или вечнозелени храсти. Така светлите цветове изпъкват още по-силно. Ако магнолията е с розови или лилави цветове, може да се комбинира с по-спокойна зеленина, за да не стане композицията прекалено шарена.
В малък двор магнолията може да бъде единственият голям пролетен акцент. В по-голяма градина може да се използва като част от сезонна композиция с японски клен, рододендрони и декоративни треви — пролетен цъфтеж, лятна зеленина, есенен цвят и зимна структура.
Заслужава ли си магнолията
Да, ако имате правилното място и достатъчно пространство.
Магнолията не е растение за всеки ъгъл на двора. Но когато е засадена на подходящо място, тя може да бъде един от най-силните пролетни акценти в градината.
Тя не просто цъфти. Тя създава момент — онзи кратък период в началото на сезона, когато градината изглежда така, сякаш е решила да започне годината красиво.
