И така, аз реших “да си взема куче”.
Нямам ясна представа как точно стигнах до тук, тъй като до момента съм била cat person и в къщи винаги се е мяткала по някоя мека твар за гушкане. Кучетата ми изглеждаха твърде големи, претенциозни, аристократични и изискващи много време.
Обаче … някак си го реших.
Естествено, споделих с роднини и приятели. Здравомислещите веднага ме поставиха в реалността: къде ще го гледаш, какво ще прави това куче докато те няма, кой ще го гледа, когато пътувате?
Съзнанието ми веднагически рисува прости и лесни изходи от всички трудни ситуации, само и само да стане това, което съм намислила. С една дума, бях много решителна : “Ще се оправим, бе!”
Съответно, получих най-често срещания български съвет при труден избор: “Ти си знаеш”.
Започнах да се оглеждам и да чета за различните породи, но голдън ретривъра ми оставаше фаворит. Представях си се като от рекламни снимки на кучешка храна : зелена полянка, красивият голдън, и аз, щастливо подхвърляйки му пръчка. Тогава моята дъщеря промени трейлъра на моят филм с фразата:
” Много ще е тъпо да си купиш куче, след като можеш да осиновиш!”
Ей това изречение за няколко седмици ми „смени чипа“. Вместо развъдници на породисти кучета, започнах да разглеждам приюти и да се интересувам как се отглеждат кучетата в тях. Сблъсках се челно със страшна картина. Наистина не си бях давала сметка колко голям е проблема. Колко мили страхотни кучета живеят в затвор и очакват с надежда и благодарност своя човек, на когото да са отдадени до края на дните си. Тези животинки са се оказали там заради нашата неграмотност, неангажираност, безотговорност и нечовешко отношение към тях. Опитайте да си представите за миг безкрайната тъга в сърцето на изоставено животно, доверило изцяло живота си на човек. Животът им в приют е живот в затвор, без да са го заслужили по никакъв начин. Ние сме ги пратили там. В приютите никой не ги разхожда, живеят в оградени пространства и изглеждат недохранени. И са нещастни. Тук продължаваме да купуваме кучета, да не ги кастрираме и да създаваме още нежелани поколения, които се озовават на улицата. После да се възмущаваме от глутниците бездомници, с които някой (общината) трябва да се справя. Наистина е нужно ново мислене. Не просто нова “законова рамка”. Има бездомни кучета, защото ние сме ги направили такива.
Разглеждах снимките на питомците на старозагорския приют във фейсбук. Харесах няколко муцунки от албумите и се обадих на управителката. Описах и какво точно куче търся и тя с огромна отзивчивост ми изпрати снимките на няколко техни обитателя, които отговаряха на желанията ми с кратко описание към тях. Повечето съвпадаха с моите набелязани любимци.
Запалих колата и потеглих към приюта. Кучовците ме посрещат с дружен лай и интерес. Запознах се с няколко от тях и веднага харесах моята Маша. В приюта тя беше Сара.
Историята на Маша е следната. Живяла е на улицата (вероятно изхвърлена от бивш собственик), прибрана за кастриране и отново пусната на улицата. След няколко месеца е намерена простреляна, със сачми в челюстта, (кой би сторил това на куче, по дяволите?) настанена е в клиника, където я оперират и я оставят в приюта да се възстанови.
Ами “проговори ми“ това куче, нещо от мен разпознах в нея, не мога да обясня какво и как, но послушах интуицията и я взех веднага. Обикновено хората правят няколко срещи, разхождат няколко животни, избират, и това е правилният начин. Някъде това дори е изискване, за да ви преценят като бъдещ стопанин, и правилно. Но аз постъпих именно така, спонтанно.
Със сигурност трябва да поискаш актуално здравословно състояние за кучето: какви изследвания има направени, какви ваксини и по възможност всичката информация за бекграунда на животното. Някои от приютите нямат пари да правят всичко това и може да се наложи да го направиш ти : тестове за инфекции като Dirofilaria, Ehrlichia, Leishmania, вирусни инфекции като Parvovirus, Lepto, паразитни инфекции Giardia, Dirofilaria, дерматофити.
Маша трепереше и беше развълнувана повече от мен, но се качи в колата и диша учестено през целия път, помислих, че ще припадне това куче. Веднага я заведох на лекар, направиха и тестовете и се оказа че има паразити, за което в приюта не знаеха, не бяха я тествали. Тази диагноза може би щеше да доведе до усложнения, но Маша очевидно беше спечелила кучешката лотария с мен, и след дълги перипетии и търсене на правилният доктор се преборихме и с това. Вече е напълно излекувана. Тук ми е важно да спомена Клиниката за дребни животни към Тракийския университет в Стара Загора, където отношението е страхотно и можете да разчитате на компетентно отношение от лекари и стажанти. Така че, наистина важно е да потърсите здравословното състояние и максимална информация за историята на кучето, за да прецените как можете да му помогнете.
Кучетата от расови породи страдат от същите болести, някои от тях имат сериозни предразположености към генетични заболявания на вида, дори боледуват по-често от непородистите кучета.
Следващата стъпка е привикване и адаптация на кучето към място и стопанин. Отначало бях доста притеснена, не свалях очи от нея. Много вероятно е през първия месец кучето да иска да избяга, така че дръж го на верижка и не му се доверявай. Машка ме гледаше подозрително, държеше се дистанцирано и мина около месец, докато се успокои и разбра, че ще сме заедно. Не беше много социална, лаеше по колоездачи и бягащи хора.
Важни неща през първите няколко месеца са, да се създаде рутина на кучето. Всеки ден трябва да правиш едни и същи ритуали, разходки, време за хранене и срещи с хора, за да разбере кучето, че на теб може да се разчита и да знае какво може да очаква от теб. Ако го подлагаш на твърде много “разнообразия”, само ще го объркаш и изтощиш. Всичко ще стане постепенно, просто тези първи месеци са наистина важни за адаптацията му. Трябва да му се поставят ясни граници : кое е разрешено и кое – не. И кой е стопанина.
Куче, прекарало доста време в приют, е стресирано от новата обстановка, може да проявява страх и агресия, но разпознава човешките реакции и много бързо възприема. Особено добре разпознава любовта, с нея не можеш да сбъркаш.
Междувременно аз изгледах всякакви видеа и уроци за възпитаване на кучета, които ме премоделираха да съм по-строга и настоятелна, да не я разглезвам много и да не поставям нейните нужди пред моите. Кучето обича да служи на човека и няма нужда да обръщаш нещата. В повечето случаи то е доволно от твоята компания, независимо дали лежи до стола в домашния ти офис докато работиш, или се вози в колата, или се мотае в двора ти. То е доволно, защото е с Теб.
Затова кучетата са толкова яка компания. Няма друг, който да те харесва такъв, какъвто си, повече от твоето куче.
Дори майка ти. Особено майка ти. 🙂
Вече минаха седем месеца и може да се каже, че отношенията ни стават все по – доверени, разпознаваме си желанията и сме големи приятелки. Машето разгърна очарователната си личност и се оказа едно весело общително същество, което обича да комуникира, но и безпогрешно разпознава хората с кофти излъчване. Направо не е за вярване. Маша не е луксозна порода, но е най-лесното за отглеждане животно, носи ми толкова много радост и взаимност. Любимият ми момент е, когато я повикам, да я видя как лети към мен с ветреещи се уши. Или когато и дам истински кокал, да я гледам как търси място из двора да си го скрие. Ако ме види, че я гледам, го премества на друго място, за да не и го изям. Или пък как се вълнува, като види черният лабрадор Дарк. Как разбирам това? Ами прави няколко орбитални кръга около него, препускайки с бясна скорост, вероятно това е нейният израз на романтично привличане.
Голяма скица е тази Маша!
Ще обобщя.
Защо да си осиновиш куче от приют ?
- ще вземеш вече пораснало, с изградени хигиенни навици животно, не се налага да отглеждаш бебе
- ще си избереш куче с характер, които отговаря на твоите нужди
- ще спестиш пари, защото осиновяването на куче е безплатно, то ще е кастрирано и ваксинирано, което също струва доста пари
- осиновените от приют кучета са освободени от данък в общината
- ще спасиш живот, наистина
- кучетата имат психика и осъзнават положението си, затова и видимо изглеждат щастливи, когато имат семейство. Ще направиш някого много щастлив.
- правиш си добра карма, защото помагаш на някой в безизходица
Имайки куче :
- ще си понижиш нивото на стреса
- ще повишиш имунитета на децата си
- ще се социализираш по-лесно и ще откриеш нови приятели
- ще си подобриш физическата форма
- ще откриеш колко красиви изгреви и залези си пропуснал
- ще отвориш сърцето си за нов приятел, който те харесва такъв, какъвто си!
- не се наемам да предположа всички неподозирани щастливи моменти, които ще ти донесе общуването с твоето куче
- ще бъдеш пример за приятелите си, най-малкото ще ги накараш да се замислят върху проблема и да бъдат активни
- ще бъдеш по-щастлив, защото ще получиш любов в огромни дози!
Няма минута, в която да съм съжалила, че осинових куче от приют.
Направо е велико!
