Как да си направим градина с повдигнати лехи.

Ако идеята да си отгледате здравословни органични зеленчуци ви е завладяла,рано или късно ще попаднете на красиви снимки на повдигнати лехи. Точно като мен. Когато видях материал за тях за първи път , направо възкликнах от радост. Първо, защото изглеждаше красиво, второ, изглеждаше лесно.

Ако вече сте имали градина, знаете за борбата с плевелите. Ако не сте имали, сте чували. Те растат по-бързо и по-добре от културните зеленчуци, които сте засадили, и искат от вас постоянна борба.

И така, повдигнатите лехи са буквално кутии, или контейнери без дъно, които вие формирате по ваше усмотрение : колко да са високи, колко да са широки и дълги.

Моята идея за градинарство не включва постоянно копаене и други мъчителни занимания, а предимно удоволствие, наслада, съзерцание.

Материал

Можете да изградите лехите от всякакъв материал: дъски, камък, тухли, метални листи.

Ние се спряхме на бетонови тухли. Защо не ги направихме от дърво? Защото изгнива за около 3-4 години, с каквото и да го импрегнирате. И защото вече имаше изградени лехи от камък в двора. Ако решите да ги правите от дърво, гледайте да не е орех или клен, или стари талпи от жп линии. Те отделят токсични вещества в почвата. Изберете възможно най-дебелите дъски. Металните листи са много добър проводник на топлина и през горещите летни дни можете да изпечете корените на растенията ви. Пластмасата не е добър избор, защото старее от слънцето и се начупва. Но със всеки от тези материали може да се експериментира.

Наблюдения от бетонните тухли като материал: справят се добре, но от влагата започнаха да се покриват с плесен от външната страна. Което не е голям проблем, по-скоро естетически.

Размери

Mоите лехи са направени с височина такава, че да може да се сяда на тях и са толкова широки, че с протегната ръка да имам достъп до другият край на повдигнатата леха.Удобно е. Могат да се ползват за пейчица. Изобщо, с напредване на възрастта, започва да ти се работи в градината седнал, легнал, трябва да ги мислите нези неща 🙂

Наблюдения: хубаво би било, върху тухлите да поставим някакви дървени седалки, които да им придават завършен вид.

Почва

Първото и най-важно нещо беше да постелим на дъното някакви изолиращи материали.

Аз избрах агротъкан, която пропуска водата надолу, но не допуска плевелите да проникват в лехата отдолу. Някои поставят и ситна мрежа, която цели предпазване от гризачи. Дъното може да се застели с парчета картон, вестници. Сега имате възможност да си направите почва по ваш избор. Особено ако решите да експериментирате с една леха за начало, аз не бих се скъпила да насипя най-качествена почва. Можете да я закупите на чували и да си забъркате сместа направо вътре.

Ние специално си набавихме хубава горска почва с добре изгнили миналогодишни листа, смесихме я с малко от наличната почва, добавихме малко перлит за въздушност и щедро засипахме с тор от калифорнийски червей. Целта е да получите рохкава, добре дренирана, без камъни и плевели плодородна почва, където вашите растения ще растат щастливи.

Най – важното правило е : Не копай и не стъпвай в лехата!

Някои пропагандират така наречените лехи на Хугел, които накратко представляват един компостер направо в лехата. Аз нямам време да чакам всичките прекрасни процеси, които ще текат в този компостер, и правя почва по скъпия и бърз начин. Другия минус на лехата на Хугел е, че доста сляга и на следващата година трябва да се добави още толкова почва или компост отнякъде. Така че, не подценявайте наличната почва от двора ви. Може после да я обогатите с органично подхранване.

Горещо препоръчвам пространството между лехите да застелите с найлон за потискане на плевелите и да насипете с дребен чакъл. В строителните складове дори снежнобелият е на много добра цена. Така вероятността да долетят семена на плевели и спори намалява. А дори и в дъждовно време можете да влезете и излезете в градинката с чисти обувки.

Какво успях да отгледам в повдигнатите лехи

Първият ми зеленчукови сезон с повдигнати лехи беше… така да го наречем, експериментален, но и доста успешен. Трябва да спомена, че навсякъде в лехите имаме капково напояване, което доста улеснява всичко. Как да си направите капково ще обясня в друга статия.

И така, успях да отгледам:

2 вида краставици, 2 вида корнишони, чорбаджийски чушки, тиквички, тикви, пъпеши, моркови, няколко сорта домати, няколко сорта чери, манголд, люти чушки, физалис – моята изненадваща находка, патладжан-бял и обикновен, зелен боб, и от подправките: копър, магданоз, кориандър, розмарин, лавров лист, чубрица, мащерка, джоджен, мента, и много босилек.

Всичко това без мотика, единственият уред, който ползвах е лопатка при засаждането на разсада и ножици, за колтученето. Дали растат плевели? Да, растат, семената им попадат в почвата, донесени от вятъра, но са малко и лесно ги отскубвам с ръка. Почвата се запазва рохкава през цялото време, не съм торила нито веднъж, защото калифорнийският червей е създал идеалната среда за развитие на моята био градина. Зеленчуците имаха силно начало. Всички домати, с изключение на най ранните, ги стартирах от мой разсад. Заложих го в разсадни тави в началото на март, навън, в малък парник. Времето позволяваше този начин, защото беше около и над 10 градуса. Така растенията се оказаха закалени. Честно казано, не разчитах много на този разсад, и бях решила ако не стане, да си купя от пазара. Но се оказа, че произведох повече от необходимото и се наложи да садя домати и в саксии. Оказа се, че доста корена са от вида black cherry, които просто нямах време да обирам. Той е много вкусен, но не става за консервиране, освен за сушене.