Съдържание
Има растения, към които първо подхождаме с известни предразсъдъци. Лейландският кипарис беше точно такъв за мен.
Дълго го свързвах с огромни тъмнозелени стени, които засенчват всичко наоколо. После започнах да виждам лейланди, използвани добре: с достатъчно пространство, поддържана височина и ясна роля в градината.
Днес имаме лейланди и в нашия двор. И вече много по-добре разбирам защо хората ги избират, когато искат сравнително бързо да създадат вечнозелен фон, уединение и защита от вятър.
При лейландите проблемът рядко е само в растението. Много по-често е в размера, който сме му позволили да достигне.
Какво представлява лейландският кипарис
Лейландският кипарис, познат най-често като Leylandii или Leyland Cypress, е бързорастящ вечнозелен хибрид.
Именно скоростта на растеж е една от основните причини да бъде използван толкова често за живи плетове и зелени екрани.
При добри условия младите растения могат да дават значителен годишен прираст и сравнително бързо да създадат необходимата височина.
Защо избрахме лейланди вместо туи
Първоначално и аз обмислях туи. Те са логичен избор за формален, сравнително тесен вечнозелен плет и има градини, в които работят много добре.
За нашия двор обаче търсехме нещо с по-силен растеж и по-естествено дървесно присъствие.
Исках зеленината да изглежда като част от пейзажа, а не само като ред растения, поставени покрай оградата.
Точно тук лейландите се оказаха по-близо до това, което имах предвид.
Двете растения имат различен характер. При по-тясно пространство или когато искаме по-контролируем формален плет, туята може да бъде по-разумният избор. Лейландът има нужда от повече планиране заради силния си растеж.
Най-голямото им предимство за мен е, че изграждат рамката на двора
Има огромна разлика между открито пространство и градина, която вече има зелен фон.
Когато високата растителност се развие, започва да променя начина, по който възприемаме всичко останало.
Лейландите не просто прикриват границата на двора. Те могат да се превърнат във фона, върху който се вижда цялата градина.
Защо едни лейланди изглеждат прекрасно, а други стават прекалено тежки
Основната причина е размерът.
Лейландът не е малък декоративен храст. Ако бъде оставен свободно, има потенциал да се превърне в голямо дърво.
Когато няколко такива растения са засадени близко едно до друго и години наред не се оформят, резултатът може да бъде много висока и масивна зелена стена.
Затова според мен решението трябва да бъде взето още при засаждането: каква височина и ширина искаме да поддържаме?
Резитбата трябва да започне навреме
Това е може би най-важната практическа част при отглеждането на лейланди като жив плет.
Не бих чакала растенията първо да станат огромни и чак след това да започна да ги ограничавам.
По-добре е формата да се изгражда постепенно, докато растенията са млади и по цялата повърхност има активна зелена растителност.
Още предварително решавам дали искам екран от два-три метра или действително разполагам с пространство за нещо по-високо.
Това помага плетът да остане плътен и да не развива ненужно голяма ширина.
Коригирането на умерен годишен прираст е много по-лесно от намаляване на огромен стар плет.
При силно рязане обратно в старата кафява дървесина възстановяването може да бъде слабо и да останат неприятни оголени участъци.
При редовно оформяне режем сравнително младия прираст. При занемарен плет понякога вече няма къде да режем, без да стигнем до стара оголена дървесина.
Лейланди и туи - кое бих избрала
- много бърз растеж;
- силно дървесно и естествено присъствие;
- бързо създава височина и уединение;
- подходящ за по-големи пространства;
- изисква редовен контрол на размера.
- обикновено по-умерен растеж;
- подходяща за по-формален вид;
- лесно създава равномерен зелен екран;
- може да бъде по-подходяща за по-тесни пространства;
- също изисква правилно място и достатъчно вода.
Не бих избирала между тях само по въпроса кое растение расте по-бързо.
По-важно е колко място имаме, колко висока преграда искаме и колко поддръжка сме готови да правим.
А лавровишнята?
Лавровишнята е съвсем различна алтернатива, защото е широколистно вечнозелено растение.
Големите листа създават по-мек и по-наситен зелен фон и в някои съвременни градини тя изглежда прекрасно.
Но и тук не бих казала, че едното растение автоматично е по-добро от другото.
При горещ и сух двор бих мислила много внимателно за напояването и мястото независимо кое от двете растения избирам.
Къде бих използвала лейланди днес
За мен най-доброто им приложение е там, където действително имаме нужда от зелен архитектурен фон.
Например:
- по дълга граница на по-голям двор;
- за прикриване на съседни сгради;
- като фон зад декоративни насаждения;
- за създаване на по-защитена градинска зона;
- там, където имаме достатъчно място да ги поддържаме правилно.
Не бих ги натъпкала в тесен коридор между ограда и къща само защото искам бърза зелена стена.
С какво бих ги комбинирала
Не обичам цялата градина да бъде изградена само от един вид вечнозелено растение.
Лейландите работят най-добре за мен, когато останат фон, а пред тях има растения с различна структура и цвят.
- фотинии;
- цъфтящи храсти;
- по-светлолистни дървета;
- рози и многогодишни растения;
- по-свободно разположени архитектурни растения.
За мен най-добрият жив плет не трябва да бъде главният герой. Той трябва да направи останалата градина да изглежда по-добре.
Какви са недостатъците на лейландите
Те не са решение тип „засаждам и забравям“.
Какво научих от собствените ни лейланди
Най-вече това, че вечнозеленият фон има много по-голяма роля в градината, отколкото си представях в началото.
Той не е най-интересното нещо, когато гледаме отделно растение. Но след като започне да оформя пространството, цветята, дърветата и останалите храсти изпъкват много по-добре пред него.
И точно затова днес гледам на лейландите по различен начин.
Ако ми трябва бързо растящ вечнозелен екран и разполагам с достатъчно пространство, лейландският кипарис е растение, което бих обмислила отново.
Но бих го засадила само ако още от началото знам каква височина и ширина искам и съм готова да ги поддържам.
Именно в това според мен е разликата между красив зелен фон и жив плет, който след години започва да контролира градината вместо нас.