Съдържание
Резитбата на английските рози изглежда по-страшна, отколкото всъщност е. Всяка година стоя пред някой голям храст със секатора и за кратко си мисля дали този път няма да прекаля. Розите обаче са доста по-търпеливи, отколкото им даваме кредит.
Целта не е да направим съвършен срез над всяка пъпка. По-важно е да премахнем слабото и повреденото, да контролираме размера и да оставим здрав храст, който може да изгради силен нов растеж и да цъфти добре.
Тази статия се отнася основно за повторно цъфтящите английски храстовидни рози. Катерливите и рамблерите се оформят по различен начин, а при някои еднократно цъфтящи рози също трябва да се съобразим с това върху каква дървесина образуват цветовете си.
Защо изобщо режем английските рози
Английските рози често растат обилно и свободно. Именно това им придава онзи по-мек, естествен вид, който толкова харесвам, но без периодична резитба част от тях постепенно се сгъстяват, натрупват слаби клонки и губят добрата си форма.
Резитбата помага да контролираме височината и ширината, стимулира образуването на нови продуктивни стъбла и позволява повече светлина и въздух да достигат до вътрешността на храста.
Тя е и моментът, в който виждаме какво реално се случва с розата: кои клони са остарели, кои се търкат един в друг, къде растението се е сгъстило и накъде естествено иска да расте.
Добрата резитба не трябва да кара розата да изглежда като геометрична фигура. Тя просто оставя по-добра рамка, върху която растението да изгради следващия си сезон.
Кога е подходящият момент за резитба
Английските храстовидни рози се режат основно през периода на покой. В британския климат David Austin препоръчва януари и февруари, но в България бих гледала повече времето, отколкото календара.
В по-студени райони е разумно основната резитба да остане за края на зимата или началото на пролетта, когато най-сериозните студове вече са преминали, но розата още не е навлязла в силен активен растеж.
Ако пъпките вече са набъбнали, не означава автоматично, че сме закъснели. По-късната резитба обикновено просто измества малко първия цъфтеж.
При висок и силно изложен храст може още през есента леко да се намали височината, за да не бъде люлян силно от зимните ветрове. Това не замества същинската зимна резитба.
Какви инструменти са ни необходими
За повечето храстовидни рози не е необходим впечатляващ арсенал. Добре наточеният секатор върши почти цялата работа.
| Инструмент | За какво го използвам |
|---|---|
| Секатор | За младите и средно дебели стъбла. |
| Здрави ръкавици | Особено полезни при по-гъсти и бодливи храсти. |
| Ножица с дълги дръжки или трион | За стари и дебели вдървесинени стъбла. |
| Дезинфектант | Добре е инструментът да се почиства, особено след рязане на болни части. |
| Кофа или количка | За изрязаните клони и старите листа, които не искаме да оставяме под растението. |
Тъпият секатор смачква стъблото вместо да го отреже. Ако трябва да избирам между скъп инструмент и добре наточен инструмент, бих избрала второто.
Как режа английска храстовидна роза
Тук има определена последователност и точно затова стъпките са полезни. Не започвам с произволно скъсяване на всички клони.
Изрязвам мъртвите, повредените и болните стъбла. Премахвам и много слабия растеж, който едва ли ще може да носи нормален цвят.
Ако няколко клона се пресичат, търкат се един в друг или правят храста прекалено плътен, избирам кои от тях заслужава да останат. Не се опитвам непременно да направя центъра напълно празен.
Тя трябва да е балансирана и достатъчно силна, за да носи новия растеж и тежките цветове през следващия сезон.
Скъсявам останалите стъбла според възрастта, силата на сорта и мястото, което розата има в градината.
Това е може би най-полезният ми навик. Когато стоим с нос в средата на храста, лесно започваме да режем механично. От два метра разстояние формата се вижда много по-добре.
Чистият срез е важен. Не е необходимо обаче всяка клонка да бъде отрязана под идеален ъгъл на точно определен брой милиметри над пъпката. Ако остане малко повече стъбло, върхът може просто леко да засъхне и да бъде коригиран по-късно.
Колко силно да режем според възрастта
Това е частта, която според мен е по-полезна от универсалното правило „отрежете една трета“. Млада роза и добре развит петгодишен храст просто нямат еднакви нужди.
Резитбата е сравнително лека. Целта е растението да продължи да изгражда силна коренова система и основни базални стъбла. Премахва се нездравото и се изравнява формата, без младият храст да бъде ненужно отслабван.
Вече можем да бъдем по-уверени. При много сортове приблизително наполовина намалена височина е добра отправна точка, докато естествено големите храсти могат да бъдат съкратени по-малко.
Тук започва истинското оформяне. Зрелият храст може да бъде намален приблизително с една трета до половината според сорта, размера и желаната форма. При необходимост се премахват и част от старите стъбла, когато центърът започне да се претрупва.
С възрастта резитбата става по-малко „по схема“ и повече според конкретната роза пред нас.
Как да оформим розата според мястото й в градината
Не всички английски рози трябва да изглеждат еднакво. Тук вече резитбата става част от дизайна на градината.
При самостоятелен храст често търся естествена заоблена форма. Не правя топка и не подравнявам всичко на една височина, а оставям малко по-високи и по-ниски линии, за да изглежда растението естествено.
При роза в смесен бордюр мисля и за растенията около нея. Ако розата е на преден план, може да остане по-компактна. Ако е зад многогодишни растения, мога да запазя повече височина.
А когато няколко рози са засадени заедно, предпочитам да ги възприемам като един общ обем, вместо всяка да изглежда като самостоятелно подстригано кълбо.
Какво правим след резитбата
Когато приключа, събирам изрязаните клони и старите листа около основата. Това е особено важно, ако през предишния сезон е имало черни петна или други проблеми по листата.
Проверявам и дали в основата няма повредени, много стари или очевидно проблемни части, които съм пропуснала, докато съм гледала горната част на храста.
След като растежът започне активно през пролетта, идва ред и на останалата грижа - подхранване, мулчиране при нужда и редовно наблюдение за болести и вредители.
Ако вашата английска роза е катерлива, не прилагайте механично тази схема. При катерливите рози основните дълги стъбла се запазват и се насочват по конструкцията, а страничните разклонения и старите стъбла се управляват по различен начин.
Най-важното, което бих запомнила
Резитбата не е изпит по ботаника. Не е необходимо да преброяваме всяка пъпка и да се паникьосваме за всеки срез.
Първо махаме нездравото. После освобождаваме прекалено гъстите места. Запазваме силната рамка. Накрая решаваме какъв размер и форма искаме да има храстът.
И ако една година отрежем малко повече или оставим някой клон по-дълъг, розата вероятно ще преживее драмата далеч по-спокойно от нас.
При добре установена повторно цъфтяща английска храстовидна роза резитбата постепенно се превръща от строга техника в наблюдение. Колкото по-добре познаваме сорта и начина, по който расте в конкретната ни градина, толкова по-малко имаме нужда от универсални правила.